Привилегированите акции са дялов инструмент с приоритет. Те стоят между обикновените акции и дълга: като акции те са собственост, а не заем, но носят договорени предимства пред обикновените акционери — най-често фиксиран дивидент и приоритет при ликвидация. В замяна привилегированите акционери обикновено се отказват от част или от цялото си право на глас. Инструментът е подходящ за инвеститори, които искат по-предвидим доход и по-добра защита при провал, но са готови да се откажат от контрол и от неограничена печалба.

Фиксиран дивидент

Ключовата привилегия е фиксиран дивидент — процент от вложената сума, който се дължи преди каквото и да е плащане към обикновените акционери. Когато основателят стартира разпределение на дивидент, системата първо изчислява дължимото на привилегированите акционери и им го изплаща, а едва остатъкът се разпределя пропорционално между обикновените акционери. Демонстрационно опростяване: в реална среда дори „фиксираният“ дивидент не е автоматично плащане — той се разпределя само от печалба по приет годишен финансов отчет и с решение на общото събрание (Търговски закон, чл. 247а). Привилегията определя реда на плащане, не заобикаля изискването да има печалба и решение. Изчислен пример Привилегирована инвестиция: 60 000,00 EUR при фиксиран дивидент 5,50%. Дължим дивидент = 60 000,00 × 5,5% = 3 300,00 EUR. При разпределение от оперативната сметка тези 3 300,00 EUR се плащат първо; едва останалото се дели между обикновените акционери според дела им. Ако наличният пул за разпределение не стига да покрие всички привилегировани акционери, той се разпределя между тях пропорционално на дължимото — и в такъв случай за обикновените акционери не остава нищо.

Кумулативност

Привилегированите акции могат да бъдат кумулативни или некумулативни. При кумулативните, ако през дадена година дружеството не изплати фиксирания дивидент (например поради липса на печалба), задължението не отпада — то се натрупва и трябва да бъде погасено в бъдеще, преди обикновените акционери да получат каквото и да било. Некумулативните привилегировани акции губят пропуснатия дивидент безвъзвратно.

Приоритет при ликвидация

При ликвидация или продажба на дружеството привилегированите акционери получават своя дял преди обикновените — обикновено размера на вложеното (понякога плюс натрупани дивиденти). Това е втората голяма привилегия: по-малък риск от пълна загуба спрямо обикновените акции. Все пак привилегированите акционери остават след кредиторите — заемите и RBF финансирането се удовлетворяват преди всяко дялово участие.

Ограничено право на глас

Срещу тези предимства привилегированите акции обикновено носят ограничено или нулево право на глас. Така една компания може да набере капитал, без да раздава контрол.

Рискове

• Дивидентът не е гарантиран паричен поток. „Фиксиран“ означава фиксиран процент, а не задължително плащане всяка година — при липса на средства и при некумулативни акции доходът може да се пропусне.
• Ограничена печалба. За разлика от обикновените акции, привилегированите обикновено не участват неограничено в растежа на стойността.
• След кредиторите. При несъстоятелност дългът се обслужва преди всяко дялово участие.
• Ниска ликвидност. Както при всички частни инструменти, изходът може да е труден.

Правна рамка

Привилегированите акции са изрично уредени за акционерното дружество (АД/ЕАД) в Търговския закон (чл. 182) — уставът определя конкретните привилегии (фиксиран/кумулативен дивидент, приоритет, обем на правото на глас). Класовете акции и правата им се вписват в Търговския регистър. Като акции на АД те са прехвърляеми и отговарят на условията по ECSPR за колективно финансиране (виж Рискове).